Началото на всичко

"Всяко нещо има своето начало, било то и далееч, далеч в миналото. А историите за началото на Четирите кралства са много - коя от коя по-древни и внушителни. Според най-известната от тях всичко започнало преди хиляди …

[ Full reading ]

"Всяко нещо има своето начало, било то и далееч, далеч в миналото. А историите за началото на Четирите кралства са много - коя от коя по-древни и внушителни. Според най-известната от тях всичко започнало преди хиляди години, когато неразделните братя Мордред и Айвън Арънсторм победили варварите, населяващи тези места по онова време. Пораженците били принудени позорно да се оттеглят от земите, оставяйки там цялото си богатство и скъпоценности. А те никак не били малко...
Като едни истински братя, двамата Арънсторм разделили спечеленото по равно, поставяйки началото на първите две Кралства. Едното от тях се радвало на необятни поля, гори и планини, но за сметка на това не можело да се похвали и с половината от златото на другото. Хората в него живеели в мир със свободолюбивите горски обитатели. По поляните щастливо подскачали малките дечица, придружавани от веселите и красиви елфи. В студените води на реките се къпели самодиви, а в хладните гори се криели горските духове. Както крал Айвън често обичал да казва: "Истинският господар на това място не съм аз. Мирът и свободата управляват земите ми вместо мен..."
Ала далеч от планинското царство, на брега на морето, в своята просторна и светла всекидневна, най-голямата в целия замък, другият крал кроял своите зли планове... Забелязал веселието тъй щастливо царуващо в земите на брат му, той изведнъж изпитал ново и непознато до сега за него чувство. Макар да не го осъзнавал, това била завистта. Настанила се удобно в дълбините на съзнанието му, тя бавно и полека му помагала в изграждането на неговия страшен замисъл. Защото въпреки огромните богатства, за които кралството на Айвън дори не можело да сънува, крал Мордред знаел, че каквото и да прави, никога няма да се доближи до мира, постигнал по-големият му брат.
И така, само месец по-късно, той събрал най-добрите си войници и тръгнал срещу брат си.
Ако кажа, че Айвън бил глупав или пък наивен наистина ще сгреша. Напротив, той често обмислял възможността за таква битка. Вечер, след поредния лов, той морено сядал пред камината и с най-доверения си съветник (магьосника Абърфорт) обсъждал странното поведение на брат си напоследък. И ако имало нещо, което в края на всички тези размисли го карало да каже: "Няма страшно. Той би си спомнил, че сме една кръв.", то това било единствено вярата му. Сляпата му вяра в човека, с чиято помощ бе извоювал всичко, което имаше сега.
Накрая Мордред победил, ще си кажете вие. И да, ще бъдете прави - наистина войните му сломили изненаданата войска на брат му. Но той бил забравил една малка, ала много важна подробност - обикновентие хора. Не всички се оказали толкова верни поданици, за колкото ги бил смятал. А и очевидно бил подценил любовта на някои от тях към брат му. Не след дълго той станал жертва на бунт, а кралството, което той се опитал да обедини, било разкъсано на четири. Кой поел властта след това, не се знае, но едно е сигурно - От тогава господарите на Четирите Кралства се сменяли по-бързо и от четирите сезона.
Горските чеда, обитавали планинското царство преди битката, се изпокрили вдън земя и повече никой не ги видял. Скоро и разказите за дракони, елфи и самодиви се превърнали в приказки, те от своя страна - в митове, а митовете - в легенди. Същата съдба сполетяла и тези за сирените, русалките и морските чудовища...
Но не забравяйте, че това е само една от множеството истории, които вятърът по тези земи разнасяше за произхода им. Винаги има и други - като например онази за странстващата принцеса-дракон, освободила четирите кралства от тиранията на тъмните магьосници. Или пък легендата за злия наследник, отровил родителите си и разделил всичко с тримата си най-верни другари.
Защо тогава ви разказвам точно тази, оставям ви да прецените сами."

Вашият верен Р.Б.М